Новата земя

Стигнахме ключов момент от човешката еволюция, а именно - колективното съзнание се пробужда и зад завесата между видимото и невидимото се разтваря, една стара, дълбоко вкоренена програма – перфекционизмът.

Той не е черта на характера, не е стремеж към висше качество – той е енергийна броня, създадена от болката, страха и дълбокото отделяне от искрата. Вътрешният критик - този смразяващ глас, който обезличава всички пориви на сърцето е шепотът на нашите баби, майки, учители и бащи, които някога там не са били в състояние да ни видят истински и да ни обичат безусловно, тъй като самите те не са го получили от техните родители. А раненото дете просто някога е повярвало, че трябва да бъде „достатъчно добро“, за да бъде обичано, но все пак така е функционирал светът тогава - през фалшивата светлина или иначе казано никой не е бил на Ти нито със сърцето, нито с душата.

В енергийния преход, който е започнал, нашата нервна система се трансформира из основи. Старата реалност на "оцеляване", контрол и вътрешно напрежение се разтваря под влиянието на по-високи кодове, които изискват автентичност, не съвършенство.

Перфекционизмът е симптом на разделението между сърцето и ума, между нашия вътрешен мъж и вътрешна жена. Той възниква там, където нервната система е в хронична тревога, в бойна готовност, в режим на "ако не съм перфектен – ще бъда отхвърлен", което някога е било самата истина за крумпираното съществуване на мъжа в реалност, в която от мъжа се изисква да е Нечовек и при всеки автентичен порив на сърцето към изява, той бива смазван от осъждащата ръка на мъжете и на жените около него -”Как ще ревеш, ти си мъж”, “Стегни се малко, ти мъж ли си или женчо?” и именно от там се заражда и най-големия страх на мъжа- да е уязвим, да споделя преживяванията си, да говори за истински важните неща, да следва сърцето си и да го живее. За жените - това важи със същата закономерност - живота, в който “не е безопасно” да чуеш сърцето си, защото егото е още на трон - вече е level completed. Това е само част от програмите на старото съществуване, която се разтваря ежесекундно, за да може мъжа да спре с непрестанното търсене на адреналин само и само да не остане със себе си, а жената да спре да се прави на мъж, защото само това познава и да притихне и най-после двамата да чуят това, което е нужно. Да видят най-страшните си кошмари, да останат с тях, да ги преживеят, да осъзнаят с какво са служели и да ги алхимизират.  

Когато започваме да чувстваме в началото ще излезе болката, но тя е ключова, защото именно в нея се крие огромен потенциал. 

В най-големите страхове и зависимости се крият наранени аспекти от нас и там е възможност за израстване.  Когато фалшивите самоличности започват да се разпадат отсъпва и перфекционизмът, защото вече няма какво да го захранва

Всички ние сме избрали да участваме по различни начини, с различни цели в това време. Едно е сигурно - за тези, които са избрали да живеят през сърцето - повече няма как да поддържат и един фрагмент на фалшиво съществуване.

Времето, което тече в момента те кани да се завърнеш в себе си - в искрата си. Този път не е осеян с рози и дъги, поне не в началото, но се изисква се смелост, за да видиш най-сенчестото, най-плътното, най-тъмното в себе си, да го осъзнаеш, да го приемеш и трансформираш, но това е единствения път към автентичното проявление на нас самите. 

Да бъдеш съвършен, винаги усмихнат, винаги позитивен е фалшиво живеене, което е било поощрявано доста време както от хора, така и от цели институции и структури като програма на стария свят на дълбоко невежество и тук-таме се чуваше от някой ъгъл по телевизора “И бъдете себе си..”.
Да слушаш гласа на сърцето си и истински да го живееш е честотата на новата Земя.